Настоящият отбор на Барса е резултат от почти 40-годишна усилена работа. Началото е поставено от родения в Кантабрия Лауреано Руис, който акостира в Барселона, за да "затапи" слабостите на мъжкия отбор, но прави революция в детско-юношеската школа на клуба.

Разказва Лауреано, че когато влиза за първи път в офисите на школата, намира табела с надпис - "Ако идваш да ми предложиш млад футболист, който не е по-висок от 1,80 м., по-добре си върви". Сеньор Руис маха "позивната" още в първия си работен ден и започва да събира момчета с талант, а не със сантиметри в повече. Налага играта в квадрат, зачерква тотално дългите и безсмислени кросове и слага топката в центъра, в окото на футболистите, в средата на техния малък футболен свят.

Промените, които прави Лауреано са много по-трансцедентни от победите, които постига по онова време с отборите от школата на Барса. Засява семената на един модел на игра, един нов футболен език, нова форма на мислене във футбола. 15 години по-късно пристига Йохан Кройф и с него "водата" на Ринус Мичелс. Двамата специалисти, които "поливат градинката" на Руис с неизчерпаеми ентусиазъм и енергия. Кройф "зачерква" старите футболни концепции и дава една единствена заповед - "Топката ТРЯБВА да се притежава, да се доминира играта с нея".

Тази е идеята, която вдъхновява и изгражда футбола на Барселона. Топката - център на вселената. Идея, която моделира система на игра 3-4-3 и оттам се ражда един общ метод на работа: всички отбори от детско-юношеската школа се движат еднакво, играят същата игра и говорят същия футболен език, като първия тим на Барселона. Ла Масия се превръща в училище за формиране на футболисти. Там се обучават кандидатите за професионални футболисти. Интегрално образование, което включва три основни опорни точки: футболни умения, интелектуално развитие и морал.

Езикът на Барса се изучава от най-ранна детска възраст, започвайки от дъската на която се рисуват основните тактически правила и завършвайки в най-минималните детейли на професионалния футбол. Всички преподаватели и треньори следват правилата на един единствен метод на работа: освен глобална методология на футболната игра, в Ла Масия се преподава и науката за значението на детайлите.

Тайната, казват в Барселона, се крие в малките неща. И именно там се влага голяма част от времето на бъдещите футболисти. В малките детайли, като например как да поставиш тялото преди да получиш пас, защо играта без топка е толкова важна, къде трябва да се намира погледът при отиграване...

Излезлият от детско-юношеската школа на Барселона футболист, преди да дебютира в Пеп-тийм, е получил 2500 тренировъчни дни, от влизането му в Ла Масия до плавното му преминаване в първия отбор, разпределени по следния начин: 1000 часа за техническо обучение, други 1000 часа за владеене на топката и игра в квадрат, 1750 часа обучение за позиционна игра и тактически движения по терена и още 1250 часа във футболни игри. Сумирани часовете, отделени за обучение, са точно 5000.

Игра по памет. Само така може да се разбере защо от Чави до Тиаго и от Иниеста до Серджи Роберто, всички футболисти на Барселона играят сякаш като по памет, като по предварително зададена схема и могат да извършват операциите дори със затворени очи. Когато Гуардиола повика юноша в първия отбор, трябва да му каже само 3 думи: "Играеш като 4-ка". И футболистът от детско-юношеската школа знае какво означава това, без да има нужда от повече обяснения, защото е заучил тези футболни правила още от дете.

Ла Масия е много повече от една футболна резиденция. Ла Масия е училището, където се формираг шампиони. Днес тази школа има капацитет, който да захранва първия отбор на Барселона в следващите 10-15 години. Ла Масия е истинската перла в короната на каталунския клуб. Ла Масия е рецептата на Кока-Кола в синьо-червен цвят.

Това е накратко резюмето на "Senda de Campeones. De La Masia al Camp Nou". ("Прекият път за постигане на шампиони. От Ла Масия до Камп Ноу"), част от което бе публикувано в испанския спортен ежедневник "Марка" с цел промоция на четивото. Сама се убедих, че голяма нужда от реклама няма. Едва си намерих екземпляр, обикаляйки 3 книжарници в Мадрид.

От реклама нямат нужда и четива, като това на моя скъп приятел Драго Панков в сайта за детско-юношески спорт Виаспорт - "Мачът на младежите в Серес - нашата криза на гости на тяхната". Ще цитирам нещо, което ми направи силно впечатление - "Българите играят разпокъсано, индивидуално и с много грешки. Минаването на 30 км. от границата се оказа сериозен психологически проблем за голяма част от нашите, които бяха стъписани и доста бледи, особено преди почивката...". Както вече обявих в началото - търся сподвижници за формиране на шампиони...шампиони по четене на книги, като начало...!? Има ли желаещи?

По стечение на обстоятелствата преди няколко дни се наложи да преведа дипломата си за Висше образование. Оказа се, че цените не само за превод, но и за издаване на нужните сертификати са доста "соленички". 30 лева за академична справка, 12 лева за превод на страница (която на всичкото отгоре трябваше да ревизирам сама, че не веднъж са ми пращали и съм плащала преводи с правописни грешки дори в името ми), 40 лева за печат...и като се замисля, че преди година и половина поисках 8 лева за превод на страница на по-горе споменатия баскетболен учебник, чак смешно ми става...

И не, не си мислете, че съм получила работата. Не съм "заклета" преводачка, но пък съм "върла" почитателка на баскетболната игра и знам, че "pasos" от испански се превежда като "крачки" на български език. "Заклетите", обаче бяха решили, че означава "стъпки"...Ей за това не ща да се "кълна", но обещавам, че рано или късно ще намеря СПОДВИЖНИЦИ и всички ние ще четем на родния си български език КНИГИ, които ни отворят пряк път към изграждането на достойни българи.

Милиони са българите, интересуващи се и практикуващи спорт. Много повече от онези, които се интересуват от кулинария, например! Колко книги за готвене и рецепти има на българския книжен пазар!? И колко на тема спорт? Като изключим автобиографиите на някои от най-големите спортисти на нашето съвремие - Бекъм, Агаси, Федерер - като ЦЯЛО книжният пазар е ЛИШЕН от четива на спортна тематика, които не само да информират, но и да служат като дидактически материал на подрастващите и любителите спортисти!? И тази липса не е следствие САМО на загубените четивни навици на средно-статистически гражданин, а и на неизползвана до момента пазарна ниша от страна на ИЗДАТЕЛСТВАТА! Време е за бизнес чрез спорта!