Анкета

Как се мотивирам за спорт?
 
Банер

Регистрация

Банер
Банер

Автори

Приятели

Вие сте тук:Начало»Спорт»Спортна психология»Корпоративният атлет
Неделя, 03 Октомври 2010 21:27

Корпоративният атлет

От Елисавета Шидерска
Оценете статията
(1 Оценка)
Световно известният специалист по спортна психология представя в Мадрид книгата си „Корпоративният атлет". Джим Лоер е личен терапевт на Моника Селеш, Аранча Санчес-Викарио, Серджи Бругера. Енергията е най-ценният ни ресурс, настоява американецът и най-обезценяваният от старата корпоративна култура, която продължава да хвърля „камъни в своята собствена градина". Най-добрият тенисист не е този, който прекарва най-много време на корта. А този, който знае как най-добре да се възползва от своята енергия. По същият начин, корпоративният атлет не е този, който прекарва най-много време в офиса. А онзи, който е разбрал как да подобри своята ефективност и в същото време да сложи на една линия своите ценности и тези на фирмата, за която работи.
Джим Лоер- Денвър, САЩ, 67 години, Психолог, Съосновател на Human Performance Institute, автор на книгата „Силата на пълното отъждествяване" /свободен превод/, мото – „Вечният оптимист"

1. Разкажете какво означава „корпоративен атлет"? Това последната манифестация на хиперконкурентност на американското общество ли е или...?
- Не, нямаме намерение да правим модерна конкурентността, която граничи с екстремизъм. Достатъчно напрежение съществува в днешната работна среда. Ако въобще нещо се постига с нашите изследвания,правени върху спортисти от елита, е именно, че постоянният стрес не е верният път към успеха. Стресът и здравата работа трябва да се комбинират с периоди на пауза и loehrbrugeraвъзстановяване. Трябва да се работи здраво, но също така трябва да се отпускаме добре. За да се постигне успех вътре и извън работното място, балансът е фундаментален.


2. Коя е най-важната лекция, която елитните спортисти могат да дадат на нас, простосмъртните?
- Спортът е една хубава метафора, но животът е далеч по-голяма и сложна игра. Можем да се възползваме от моя опит, натрупан при работата ми със спортисти като Аранча Санчес-Викарио, с която работихме 2 години или Серджи Бругера – цели 7 години. Лекцията е следната. Най-добрият тенисист не е този, който прекарва най-много време на корта. А този, който знае как най-добре да се възползва от своята енергия, да бъде мотивиран и да намери смисъл в това, което прави. По същият начин, корпоративният атлет не е този, който прекарва най-много време в офиса. А онзи, който е разбрал как да подобри своята ефективност и в същото време да сложи на една линия своите ценности и тези на фирмата, за която работи. Да кажем, че корпоративният атлет си е поставил за цел да даде най-доброто от себе си в епоха на изключителна липса на оферти за работа. За да се сдобием с определено работно място, се налага да тренираме тялото, съзнанието, емоциите и духа си. Ако не го направим, накрая сметката ще я плати нашето здраве, щастието и генерираното недоволство.

 

3. В Европа е много разпространена фразата, че „американците живеят, за да работят, докото европейците работят, за да живея". До къде е вярна тази философия?
- Вярно е, че северноамериканците работим повече, но идеята, която предлагам аз е валидна както за нас, така и за европейците. atleta-3Срещата може да се реши чрез следния „мач-поинт" – най-ценният ресурс, който имаме в нашия живот е ЕНЕРГИЯТА, но все още не сме се научили да я употребяваме по най-добрия начин. Да изразходваш и възстановяваш енергия е натурален процес. И цял свят е наясно, че живеем във времена, в която кризата за човешка енергия е огромна. Моята мечта е да дам на хората да разберат, колко унищожителна е тази криза. Можем да работим по-малко, но да сме далеч по-производителни, ако се научим да контролираме и дозираме нашата енергия.

 

4. Не се ли налага тогава една тотална промяна и в мисленето на фирмите?
- Разбира се. Много от „законите" на старата корпоративна култура трябва да изпаднат от само себе си. Това, което се опитваме да правим е да вкараме в употреба „контра култура" в днешните фирми – много повече струва енергията, която се влага в дадена работа, отколкото времето, което всеки работник употребява, за да свърши същата тази работа. Нашата фикс идея да контролираме времето е абсурдна... И друга голяма грешка е това, че вярваме че енергията на работниците е неизчерпаема и линейна. Хората сме променливи величини в един непрекъснато променящ се свят. Светът се движи на пулсове. Единствената права и непрекъсната линия е смъртта. Човешкото същество функционира с променливи величини, които не превишават 90 минути. Именно за това е много благоприятно да се вкарат паузи в работата, да преминем плавно от процеса на разграждане на енергия в процес на възстановяването й. Ако не зареждаме периодично батериите, всички наши способности ще изчезнат.

 

5. Технологията, която трябваше да ни даде повече свобода, май се оказа само евтин трик?
- Технологията може да ни помогне да бъдем по-ефективни, но трябва да се опитаме да избегнем клопката на мултифункционалността. Всички научни изследвания демонстрират, че човешкото същество е неспособно да концентрира цялото си внимание и способности в повече от една дейност по едно и също време. Не може да се играе тенис и едновременно да се говори по телефона. Както не бива да се шофира и да се говори по телефона, каузата на толкова много инциденти. Мултифункционалността е най-големият враг на ефективността на работата. Ако една персона хвърли 5 топки във въздуха, 4 от тях ще се намират в състояние на свободно падане, нали?

 

6. Значи препоръчвате здравословни ритуали срещу лоши навици?
- Ритуалите са фундаментални, за да оцелееш в света на стрес, който ние самите създадохме. Да спиш 7-8 часа в денонощие, да се храниш с необходимото количество храна 5 пъти на ден, да се хидратираш периодично и да работиш върху правилното дишане са atleta-2базисни ритуали за възстановяване на физическата енергия. Но също така трябва да се упражнява мозъка и емоционалните мускули – признателността, отвореността, надеждата. И на на последно място, да се работи върху това, което наричаме духовна енергия, всъщност причината заради, която извършваме повечето действия. Нашият мозък винаги търси едно „защо". Мотивацията е най-добрата гаранция за успех и това е лекция, която може да се пренесе върху всички сфери. Физическата култура може да даде отговор на това ЗАЩО.

7. И върху политиката ли?
- Да, нашите принципи сме ги прилагали и върху агенти от ФБР, елитни войници, висши администратори и някои от най-влиятелните политици. За Барак Обама мога да кажа следното – „Ако не се грижиш за теб самия, как ще се грижиш за света!?"

 

8. Като тясно свързан със спорта, и в частност с голфа, как си обяснавате бързото пропадане на Тайгър Уудс?
- Има много причини, които могат да обяснят случилото се с Тайгър. Когато си на върха е най-лесно да се замаяш от собствените ти успехи. Да живееш един охолен живот, може да ти донесе като последствие загуба на преценката.Здравомислието. За да се преодолеят такива трудни ситуации, голяма роля играе треньорът. Налага се да се работи с личността като цяло, не само със спортиста.

 

9. Рафа Надал премина през своя собствена криза, но успя да се върне на най-високото място в елита. Как си обяснявате този триумф?atleta-1
- Трябва да поздравим не само Рафа, но и неговия треньор. В Испания има големи треньори по тенис, на които до голяма степен се дължи успехът на испанския тенис. На всичкото отгоре последователността в работата и „заразата" сред децата, направи така, че да бъдеш испанец и тенисист е нещо съвсем нормално за останалия свят. В случая на Надал – просто намери баланса. Успя да усъвършенства началния си удар и играта от дъното на корта. Научи се да дозира своята енергия и да не подлага на голям стрес колената си. Превърна се в един наистина голям Номер 1. Рафа на всичкото отгоре притежава спортен дух не само на пистата. Демонстрира,че чрез спортменство също може да се стигне толкова високо.

 

10. Какви други лекции от спорта, можем да приложим в работната среда?
- Основно две – движението и мотивацията. Най-смъртноностната комбинация, която съществува в момента е следната – когато не правиш нищо физически, се десмотивираш и на всичкото отгоре си подложен на непрекъснат стрес. От 4-те вида енергия, за която говоря – физическа, психическа, емоционална и духовна, първата и последната са най-изоставените. Налага се да тренираш физически защото движението е витално при човешките същества. Предците ни са ходили 18 километра всеки ден. Също толкова важно е да намираме смисъл в нещата, които вършим. Да можем да си отговорим на въпроса „защо". Отговор, който да аргументира цялото това усилие.
Преди няколко месеца дойде да ме види една азиатска спортистка на 15 години. Когато я попитах каква е целта в живота й, тя ми каза, че иска да бъде известна и целият свят да я разпознава. Помолих я да помисли малко. Да реши дали следното изречение й се струва подходящо за епитаф на надгробната й плоча – „Искаше да бъде известна на всяка цена". Помисли си сериозно. И скоро ми даде далеч по-различен отговор от първия, което даде съвсем ново чуства на това, което върши. „Искам да служа за вдъхновение на децата". В моята практика като спортен психолог съм ставал свидетел на големи промени в професионалния живот на спортистите, именно когато са се спирали да помислят....върху това последно изречение, което ще стои на гробовете им.

 

jim_loehr11. И вие – мислите ли върху тази фраза?
- Нося си я в портмонето и я адаптирам в движение. Най-големият приоритет в моя живот е благосъстоянието на моето семейство. Но ми се иска да бъда запомнен като някой, който е безкрайно благодарен за подаръците, които животът ми е правил. Опитвам винаги да съм грижовен, признателен и да проявявам съчуствие. Ако си спомнят за мен заради тези три неща, ще си е заслужавало да живея.

 

Интервюто е публикация на вестник "Ел Мундо"

Add comment