Анкета

Как се мотивирам за спорт?
 
Банер

Регистрация

Банер
Банер

Автори

Приятели

Fhl.bg
Вие сте тук:Начало»Здраве»Дебелариум - изхвърляш тегло и атрофирало мислене
Вторник, 21 Декември 2010 19:36

Дебелариум - изхвърляш тегло и атрофирало мислене

От Елисавета Шидерска
Оценете статията
(3 оценки)
www.debelariummefisto.com www.debelariummefisto.com
Голямо главоболие ми предизвиква напоследък, думичката ,дебелариум". Според приятел от здравословния бранш, дебелариум е станало нарицателно име за център за отслабване с течение на годините. Това име произлиза от самите клиенти, които се шегуват помежду си. Може би по-подходящо би било "Слабариум", коментира още Иво и допълни „Спомням си, че още от Трън, където работихме 9 години преди да се изместим в Рибарица, клиентите ни наричаха така - съдба какво да се прави. Всъщност нашето пълно име е център за отслабване и активен отдих "Дебелариум Мефисто". Знам, че не съм единствената любопитна!? Хайде, не се притеснявайте. Отворете да прочетем заедно...
Всъщност тази статия съвсем не е мое творение. Въпреки, че би ми се искало. Изключително забавна е. Но път удоволствието да ви представя нейния автор е мое. Казва се Румен Леонидов. Непушач. Съпруг. Баща. Бивш дебеланко. Един от многото доволни посетители на центъра за отслабване и активен отдих „Дебелариум Мефисисто". Мен продължава да ме боли главата от думичката...но това е друга тема. Ш-ш-шт. Да „чуем" какво ще ни разкаже Румен...

Как не само изхвърлих част от теглото си, но и атрофиралото си самосъзнание

Така се случи, че в началото на миналата зима отказах цигарите. Всъщност те се отказаха от мен - започна да ми звъни уж умряла от години астма, но аз упорито не й вдигах телефона. Но моите любими цигари го сториха, влязоха в диалог с нея и започнаха да ми горчат, да стават все по-безвкусни, дори леко противни... И аз спрях да ги купувам, а те престанаха да ме вълнуват...Mefisto-1

Развод като на длан - без усложнения, кашляне и драми

Но не би. Появи се филията с хляб, която редовно пропусках до този момент. После към обедната супа се прибави и уж случайната гозба, после още една филийка бял хляб, накрая цяла питчица. Естествено, след три-четири месеца редовна работа с ченето и тренир­вки по бързо преглъщане заприличах на сумо борец - и по килограми, и по тежкоатлетичен апетит.

С една дума - полетях към зоната на някой интимен инфаркт или лек инсулт. Кръвното започна да скача висок скок, появи се и кръвна захар в повече, макар че на сладко не налитам, а само на кисело и солено... Ако поемах захар, тя беше само в течно състояние, разредена с 40-градусов спирт..

Но и това не ме вразуми, въпреки влошеното ми здраве. Изтрезняването дойде от другаде. Дъщеря ми реши да се омъжи за своя дългогодишен приятел и ми заяви: "Гледай да не ми дойдеш на сватбата като едва дишащо буре - родителите на мъжа ми са слаби и фини като макарони..."

Тогава жена ми взе инициативата в свои ръце
И поехме към дебелариум, проверен преди години от нея. Така безсмислено дългата десетдневка от празници около Първи май и Гергьовден се превърна в истинско духовно и физическо откровение, внезапна спирачка за моята безволева битова инерция. С една дума, двамата се озовахме в рая около село Рибарица, на пътя между Тетевен и Троян, на територията на единствения лицензиран дебелариум у нас...

Тръгнах с доста смесени чувства - непознатото не само плаши, но и отблъсква понякога. Не обичам груповите програми, посещения, амбиции. Но четата от дебеланковци не беше противна, нито пък чак толкова многобройна - около 15 души. Всички бяхме различни по възраст, калибър и тонаж, мъжете се брояхме на пръсти, а повечето дами вече бяха идвали и успешно продължаваха борбата си с излишното месо по себе си...

Още първата вечер чухме какво се иска от нас и какво трябва да очакваме, ако сме съвестни потребители - никакво допълнително плюскане, ако искаме програмата да има ефект, менюто е съобразено с натоварването през деня, изградено е на принципи, които са сложни за всеки да ги разбере в техните биохимически детайли. Но за десетина дни теглото трябвало да падне до 10% от първоначалното огъване на кантара.

Режимът беше прост като постна супаMefisto-5
Ставане в 7 часа, в 8 закуска - билков чай и едно сухарче, в 9 ч. тръгване на поход, в 10 ч. поглъщане на две кивита или една ябълка, банан или портокал. (На втория ден изядох и двете киви с кожите - щях да пометна от глад. И пиех непрекъснато чай като чукча по време на опохмеляване!)

В 12.30 ч. пристига горещата супа - зеленчукова, леща или зелен фасул, следва кратък отдих - и в 13.40 гимнастика. До 15.40 с 15 минути почивка. В 16 часа чаша портокалов, доматен сок или айран. Точно в 18 ч. яко плюскане - пилешка пържола. Или плочка сирене с домати. Или салата с наденица. После започват избрани български хора и ръченици - от 19.30 до 20.30 ч. (Тях редовно ги пропусках, макар че националистическата ми душица ми нашепваше други думи и неща...)

Не е толкова ужасно, както сигурно ви изглежда
Свиква се. И започваш да се прераждаш. Без родилни мъки и цезарови сечения. Важно­то е да не се откажеш. Както един дебеланко, по професия готвач, който си вдигна шкем­бето още на втория ден.

Вечеря се, докато е светло - според китайците човек трябва да се храни, докато грее слънцето. А докато свети луната - нищо не се поема, освен вода.

Но защо тъкмо на вечеря порциите са най-обилни, питам. Защото повечето работещи люде имат подобен, макар и неправилен, режим - цял ден карат на мускули, а вечерта преяждат, отвръща ми стопанката на дебелариума. Режимът на хранене е изцяло съобразен с навиците на организма ви - не трябва да го стресираме допълнително. Бананът не е ли много калоричен, пускам в ход познанията си пак. Да, отвръщат ми, но фруктозата, която поемате с него, излита по време на двучасовия ви поход.

Mefisto-7А защо сутрин ядем сухар - нали хлябът е забранен, упорстват любопитковци като мен. Защото ви е нужна енергия за първата част на похода - иначе ще капнете още в началото на разходката.

А самата разходка първоначално е по равен терен, после през поляни и гори, до "Кървавото кладенче", където е убит Бенковски и главата му е била измита край реката, за да бъде занесена на властите и осребрена за златни монети. Водач ни е местен жител, бивш горски, забавен и разговорлив, инструктиран към какви пресечени местности и планински релефи да ни води.

Предупредиха ни, че кризата идва на втория-третия ден. И тя дойде - мускулна треска, въпреки изпитите аспирини и сода бикарбонат. Плюс непрекъснатото желание и навикът да дъвчеш нещо. Плюс хамлетовския въпрос: дали да не запалиш една цигара, която да за­глуши писъка в стомаха ти...

В началото гимнастиката ми се видя като казармено занимание

Усетих, че ни галят с перо и че темпото и натоварванията са страхотно прецизирани, но се отчаях от себе си - имах се за по-пластичен, по-гъвкав, по-издръжлив. Особено кога­то след три водки рипвам на дансинга и почвам да ритам във въздуха нещо като рок. Сега установих пълна парализа на всичко, което е мое или е било някога мое - енергия, воля, темперамент, вироглавост, безпощадна съпротива на материала и съзнанието...

На третия ден рухнах и затаковах гимнастическите упражнения - спах цял следобед и отидох гузен на вечеря. Слава богу, че един от редовните пришълци беше отвоювал право­то да ядем люти чушки на воля - освен че давали витамин С на телата ни, те помагали, особено на жените, по-лесно да преодоляват проблемите с тоалетните си нужди. И понеже обожавам много лютите чушки, може би повече и от Мони Паси, изкупих всичките налични количества в селото и ги захрупах с невиждано настървение. Без хляб, разбира се. Така едната гола супа, която можех да издишам за миг като ламя, се превърна в ритуал с продължителност от 15-20 минути, защото, докато погълнеш половин кило чушки, се иска време, упоритост и време за подсушаване на рукналата отвсякъде пот. Постепенно и дамите масово се включиха в хрупането - изглежда, лекарството даваше ефект.

Тук имаш право да се качиш на кантара само под наблюдението на инструкторите. Кантарът е специален - отчита и колко тлъстина имаш, в проценти. Мерят те на два дни. Още първия ден основно - тегло, ръст, обиколки на гърди, таз, бедро, талия, и се подписваш. На финала - пак същото. Но да караме по ред: на 4-тия ден - свалих едно кило. На 6-ия - още две кила. На 8-мия още 2 кила. На финала - от 96 кила и 600 грама се смалих на точ­но 88!

Междувременно ми се възвърна обонянието, което бях изгубил още преди Нова година - душех като пес и не можех да се нарадвам на уханията на цъфналите ябълки. Кръвното ми от 150 на 90 се срина - 117 на 76... Посъветваха ме да намаля лекарствата си, но да не ги спирам.

Mefisto-8И още нещо - гимнастиките ми станаха любими - особено игрите с гирички и работата върху дюшеците - всичките коремни преси ги правех с лекота на тийнейджър. Появи се желание да участвам в заниманията по гимнастика и в друга група от клиенти - но ме досрамя, затова пък след двучасовите занимания, вместо да падна в леглото и да спя като заклан, тръгнах на допълнителни преходи - по 12-15 километра... За кеф.

Какво се оказа в крайна сметка? След подробен и журналистически детайлизиран разговор с един от специалистите в дебелариума научих следното: всеки от нас трябва да знае, че ако иска да съхрани теглото си на нивото, на което излиза от този или друг център за отслабване,

Трябва да ходи всеки ден поне 40 минути без прекъсване

Не две отсечки по 20 минути, а 40 без спирка и почивка, с максимално натоварване. Гимнастиката стяга мускулите, прави формите по-секси, профилът на тялото става по-прив­лекателен, но килограмите се топят единствено с движение. Бялото брашно, бялата захар, солта - вън от чадъра. Удариш ли две водки или ако излапаш свинска пържола - на другия ден разтоварване - малко плодове и повече ходене. Отпуснеш ли се и наддадеш с повече от кило, кило и половина - стягай си куфарите и се връщай в Рибарица. Където режимът е друг. Щом нямаш воля и съзнание и не искаш да промениш начина си на хранене и битуване. Щом не искаш да схванеш, че си си изпил литрите и си си изплюскал камарите с шишче­та. Щом не ти пука, че както я караш, можеш да пукнеш внезапно и леко, но може и да се залежиш за радост на роднините, децата и банковите спестявания. И до сетните си дни да останеш четвърт човек.

В крайна сметка е глупаво да живееш ден за ден
А и усилията да свалиш една раница излишни килограми от корема си или от гърба си са такива, че трябва да си идиот да махнеш с ръка и да ги забравиш. Радостта, че си отново лек, пъргав, еластичен, с прилична външност била в резултат на някакъв хормон, който се появявал в човешкия мозък. Не му запомних името, защото нямам намерение да го търся по телефона, но запомних, че ако имаш мозък, и той е човешки, а не просто животински, промяната в теб може и да се случи.

Иначе клетките, подложени на гладуване, се паникьосват и щом усетят прилив на енергия, веднага я складират по своите депа. И пак плачат, че са гладни. Паметта им траела до седем години - толкова време е нужно да откажеш организма си безпросветно да лочи, дъвче и мляска като попско дете на Задушница.

Сега съм се амбицирал да махна още 8 кила. Не наведнъж, а медлено. Ще ми струва още малко постоянство, иронични погледи от приятели, една камара излишни като размер дрешки и генерална промяна на храните, които поемам. Това ще ми излезе по-евтино от парите за лекарства, които снасям всеки месец. И които ще трябва да извадя за физическото си възстановяване, ако сърдечният ми компютър забие и ще трябва да се рестартира яко...

 

Галерия

2 коментари

  • Връзка към коментар Angelina Toleva Сряда, 22 Декември 2010 09:51 от Angelina Toleva

    Ели, страхотна идея да дадеш възможност на човек който е преминал сложен път докато стигне до истината, а това е че не е достатъчно да си слаб, но и здрав. Аз лично тази статия ще я предложа на поне още 5 мой приятели които имат същият проблем. Какво има предвид не не мога да спра цигарите , защото ще надебелея, а не виждат че цигарите ги убиват с всеки изминал ден. Аз също пушиш и моят мил съпруг и той пушеше цигари, но един ден казахме "стоп" и от тогава не пушим, спортуваме е не чак толкова активно но се чувстваме страхотно и сме пълни с енергия. Апел към всички пушачи - "Моля спрете цигарите, има начини и варианти да се справите с излишните килограми- само трябва да бъдете силни". Не забравяйте фразата "Моето тяло е моята крепост" ...

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
  • Връзка към коментар радо Вторник, 21 Декември 2010 20:25 от радо

    доста интересна и поучителна статия, все пак всичко е желание на този свят, всичко може да се постигне, но важното е постепенно, да си постоянен

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Add comment