Стартираме нова рубрика МОИТЕ МАЛКИ УСПЕХИ. И ви благодарим, защото вие сте аргументът за нея! Голямо Витаминско БЛАГОДАРЯ, че ви има, прекрасни, усмихнати, мотивирани, щастливи, пълноценни, обичащи и прегръщащи живота читатели! Тук ще можете да прочетете за СВОИТЕ малки всекидневни успехи. Защото малките неща всеки ден правят живота ни такъв, какъвто е. Истински и пълен със своите съвършени недостатъци, които обичаме. Тази рубрика е среща на сродни души, хора, които обичат себе си и искат да подадат ръка и да мотивират другите да се обичат повече. Тази рубрика е кръг на подкрепа. Искаме тя да е нещото, което ще прочетете, когато се изморите и имате нужда от тласък. Изпращайте ни вашите вдъхновяващи истории, истински като самия живот, за да вдъхновите и други. Обичаме ви!

До колко победите и пораженията, успехите и неуспехите на отбора, това, което става в един екип е отговорностт на треньора и до колко е на играчите? Вероятно това е въпрос с много труден отговор, но споделена отговорност между спортисти и треньори е най-доброто разрешение, особено когато в един екип започнат да се появяват проблеми. В големите футболни отбори, дял от тази отговорност се пада и на другите членове на техническия, медицинския и други щабове. Но кой взема решенията, ако отборът се надценява и трябва да бъде свален на земята? Ако има неразбирателство между полевите играчи и вратаря? Ако физическата подготовка не върви според очаквнаията на кондиционния треньор? Логиката изисква целият отбор съвместно да постигне консенсус. Този дебат е особено важен в детско-юношеския футбол. Дори се налага да се пожертва някоя и друга тренировка, за обучение на футболистите по тази тема и да се постигне споразумение по наболелите въпроси. Рядко се прави напрактика обаче.

Оценката на играта, базирана само върху резултата е сериозна и опасна грешка. Оценката за един футболен отбор трябва винаги да се основава на усилията и стратегията, разработена от екипа, като се вземе предвид несамо нивото на показания футбол, а извършената от играчите работа и състоянието на съперника. Футболистите трябва да опитат да са максимално концентрирани и да поддържат висока интензивността по време на целия мач, независимо от резултата, съдийските отсъждания и поведението на противниковия отбор. Те трябва да се съсредоточат върху това, което зависи от тях, ако искат да се развиват и растат като отбор, а не върху страничните фактори, които не могат да контролират. Това е още едно от златните правила на педагогиката, които се прилагат към спорта. Аматьорският футбол е антипод на елитния. Концентрация и интензивност са факторите, които правят от един отбор, добър екип.

Тренировките в У.Д. Марина (4-та каталунска дивизия) обикновено съдържат три основни характеристики: те са лесно обясними, динамични и почти винаги се тренира с топка. Най-важното е, че треньорът не губи твърде много време да обяснява упражнението (то е лесно). Играчите трябва да са винаги активни, да не се разсейват, докато други правят упражнения (динамична тренировка). Всичко, което може да направи с топката винаги е мотивиращо, забавно и продуктивно. Тези характеристики са валидни както за аматьорския, така и за детско-юношеския футбол. Основната цел на един треньор, независимо от нивото и възрастта на футболистите, е да направи всеки от тях по-добър, индивидуално и колективно в края на сезона от това, което е бил в неговото начало. Мнение противоположно на това, което имат някои треньори,че зрял играч на определена възраст (примерно над 25 години) има малък марж за подобрение.

Много често захласнати по професионализма на спортистите, по онова, което виждаме на терена, корта, пистата, басейна, съвсем забравяме да надникнем в "работилницата". Само поглед върху работата, която извършват всекидневно треньори, физиотерапевти, администратори, учители, градинари, съдии, и най-вече родители, е достатъчен, за да си дадем сметка за тежкия, често физически, труд, който съпътства фабрикуването на САМО един професионален спортист. За треньорите и другите т.нар. формиращи професии, има издадени милиони наръчници. За РОДИТЕЛИ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ СПОРТИСТИ - ни един. Примери за роднините и тяхното влияние върху изграждането и прогреса на бъдещия професионалист, много - майката и таткото на Лео Меси, чичото на Рафа Надал, братът на Серхио Рамос, сестрите на сестрите Уилямс, братовчедите Паркър...но съществува ли перфектният родител на професионален спортист? Могат ли неговите функции да бъдат описани в справочник, който да бъде използван от други майки и татковци? Какво, къде, кога, как и защо на перфектния родител на професионален спортист, четете тук - във Витаминаспорт!

Институционално спокойствие и искрено вътрешно желание за самоусъвършенстване, са ключовете за един млад футболист, който иска да играе в Първа дивизия. Играч, който иска да постигне целта си, която не е друга, а да играе елитен футбол, не бива да се обременява или самоподтиска психически, защото това ще му бъде в тежест в една бъдеща професионална кариера. 10-те футболни правила на добрия млад футболист, залагат на работа за собственото добро и това на групата; концентрация - перманентна; фокусирано винаги към всички, уважение - както към съперници, така и към съотборници; вяра в планираната работа и подтискане на неуравновесените нервни пристъпи пред треньори, колеги и родители.

След разговор със Зорница Попова, официален вносител на продуктите NiteIze за България, честно казано реших, че имам нужда от второ висше-техническо образование, за да разбера за какво служат ВСИЧКИ тези "джаджи". Проблемите ми с ориентацията в един УЖ тотално мъжки продуктов свят бяха огромни, сравнени с тези на Мел Гибсън (Ник Маршъл) в "Какво искат жените". След като приятелка ми подсказа, че на пазара вече е излязла книга със заглавие "За какво мислят мъжете освен за секс", чиито 200 страници са тотално бели, ми стана ясно, че не мога да използвам аналогията с американския филм. Как тогава да ви разкажа за карабинерите, куките, ключодържателите, с лампичка LED, Gear Tie...сложни на пръв поглед инструменти, които обаче улесняват живота в момента, в който разбереш как да ги ползваш!? Тогава ми прищрака - ще се наложи да "скачим оборудването", също като при конската амуниция...разчовърках ли ви любопитството, а!? Елате сега да ви обясня за палдъма, калтармата, кошума на модерните мъжаги...

"Не е мой помощник, той е моята проекция", уточнява всеки път Жозе Моуриньо, когато бъде попитан за Руи Фария. Откак настоящият треньор на Реал Мадрид започна своята кариера като треньор в елита на световния футбол, вторият треньор в екипа винаги е бил постоянно присъствие. Руи Фелипе да Куня Фария (Барселос, 1975) вече 10 години формира работен екип със "Специалния". Какви са усещанията от работата с най-добрия треньор на Планетата? Методите на тренировка, които използват? Физическата подготовка и мотивацията? Разликата в шампионатите на Португалия, Англия, Италия и Испания и как се отразяват върху отношенията с футболистите? За всичко това, Руи Фария говори пред в-к "Марка" - човекът, който най-добре познава Жозе Моуриньо, излиза от анонимност и ни помага да опознаем по-добре другото лице на португалеца.

Въпреки новата „флота" испански треньори, модерното мислене в Примера все още не е на мода. Или поне що се отнася до ролята на спортния психолог. Гуардиола, Моуриньо, Кике и Емери познават много добре важността на физическата, тактическата и мотивационната работа. Те обаче са изключение. В голяма част от испанските клубове, треньорите са тези, които сами извършват специфичната работа на спортния психолог. Селекционерът на българския женски тим по баскетбол Хосе Мария Бусета, едно от големите имена в сферата на спортната психология в Испания, твърди, че „както за футболистите, така за треньорите важи правилото – ако е добър човек, ще е и добър професионалист". Кой е по-добър мотиватор - „Гладиатор" или „Всяка една неделя"?!

Винаги ме се е струвал странно фактът, че някои мои приятелки дават мило и драго за дрехи. Сред тях има големи фенки на ZARA. Реших да си направя малка шега, с проучвателна цел. Опитах да разбера колко от тях знаят историята на любимата си марка. Трагедия. Едва 30% са наясно, че фирмата е испанска.Част от тях са посещавали магазини из цяла Европа. Други са готови да гладуват цял месец само да притежават предизвикващата завист марка. Е добре, казах си. Обякох си черното панталонче, купено на разпродажба за 12 евро, ествествено със заветната марка на етикета...и...не, не хукнах по магазините. Седнах пред компютъра. Това, което открих бе «бомбастично». Не е само каприз. Нито просто модна тенденция. Въпрос на бизнес чест е да научиш, това което е направил бащата на ZARA/на български звучи САРА. Козирувах и се заех да ви разкажа....