Много често упражненията за гъвкавост се отъждествяват със стречинг упражненията, но мнението на доцент
Юлиан Карабиберов (
доктор, преподавател в Национална Спортна Академия и директор на Колеж по спорт "Био Фит") е, че се различават от функционално-биомеханичен аспект. Упражненията за гъвкавост поставят значително по-високи изисквания от тези за стречинг, тъй като подобряват и подвижността на ставите. Динамичният стречинг е подходящ за доразгряване, а статичният за разпускане на двигателния апарат в края на тренировката. Важно за отбелязване е, че
не се препоръчва продължителен стречинг след всяко упражнение. Много от двигателните действия във в спорта зависят от възможностите да се изпълняват движения с голяма амплитуда, т.е. от нивото на гъвкавост на тялото.
Стречингът е насочен предимно към поддържане и
подобряване еластичността на мускулите, тяхното кръвоснабдяване и притокът на кислород, способността им за разпускане, повишаване на общата и по-специално на регионалната телесна температура, намаляване на мускулната умора и риска от травми и др.
Стречингът в спортната тренировъчна работа може да се използва за глобално разтягане на мускулни групи натоварвани с комплекс от упражнения, както и след отделни серии на локално мускулно напрежение. Трябва да се има в предвид и това,че
прекомерните статични разтягания намаляват силата на мускулите, поради раздалечаване и прекъсване на контакта на част от миозиновите нишки с актиновите, представляващи по функция съкратителни белтъци.
Още по темата за физическото качество – гъвкавост в www.sncbg.com