Като истинска „мигранка" в Испания, първото нещо, към което се пристрастих бе вестник „Марка". Най-продаваният ежедневник на Полуострова е повече от „допинг" за мен. Имам навика да го купувам от Руфино - собственик на вестникопродавницата на две преки от къщи. Станахме по-близки през март. Подарих му мартеница. Той толкова се зарадва. Не само защото разбра, че съм сънародничка на българската му снаха. Но и защото мартеницата носи цветовете на любимия му Атлетико Мадрид. Малко е да се каже, че Руфино е фен на „колчонерите". Последно го чух да се защитава от множеството в нашия квартал, все фенове на Реал Мадрид, че „не може да се сравняват Ферари и Сеат 600. Общото между тези два автомобила е...само името автомобил. Същото се случва с Барса и Реал Мадрид и останалите отбори в Примера".

В този дух на футболни анекдоти, където „царят на спортовете" все повече измества религията от пиедестал, една сутрин дочувам, че Руфино и друг „сеньор" обсъждат моята националност, докато аз капризно си избирам неизмачкан „Марка". Другият господин не трае. Бързо, бързо изстрелва следното:

- Имахте страхотен футбол. Още помня Световното през 94 година. Жалко само, че най-добрият ви играч не участва.

Подготвена с репликата, готова със зъби и нокти да защитавам произношенето на ХРисто СтоиЧКов, а не Ристо Стойков, както наричат в Испания нашия най-добър футболист, се обаждам:

- Грешите, сеньор. Христо Стоичков бе с основна заслуга за постигнатото 4-то място от българските футболисти в САЩ.

- Съвсем не говоря за него, сеньорита. Любослав Пенев е този, който заслужава да бъде наречен „най-добър". Не само като футболист, Любо остави страхотни впечатления като персона в Испания. Всички помним как мъжки се справи с рака. Още по-мъжки понесе това, че не участва на Мондиала. Всичко, което имаше да казва, го говореше върху терена. Чудесен футболист. Още по-прекрасна личност.

И замина. Нямаше как да не попитам Руфино, дали въпросният господин е привърженик на Атлетико Мадрид. Или най-малкото на Валенсия или Селта де Виго. Отговорът бе. "Барселонист е." Тръгнах си замислена. Няколко дни не знаех как да реагирам. Само се чуствах горда, че освен на снахата на Руфино, съм сънародничка и на Любослав Пенев.

Осмелих се да потърся аргументи ЗАЩО толкова харесват Пенев в Испания, няколко седмици по-късно. Вече бяхме влезли в месеца на магичната Коледа. Отговорът, като каприз на съдбата, дойде от един стар брой на вестник „Марка". В него се разказва как Атлетико Мадрид печели своя дубъл през 1996 година. Виждат се снимки от победата над Албасете. Ясно се отличава фанелката с номер 9, въпреки че цветовете са черно и бяло. От малка колонка, Любо Пенев признава, че това е неговата най-голяма нощ – „Започнахме и завършихме като първи. И така цели 8 месеца. Ясно е, че сме формирали един много силен отбор. С този дубъл направихме история. Нашите фенове бяха страхотни и сега само ни остава да се насладим на постигнатото."

Ясно се вижда треньорът Радомир Антич. Кико Нарваес. Милинко Пантич. Хесус Хил. Рекламата на Марбея. Паметника на Нептун без вода. Един изключително млад Раул Гонзалес в състава на градския съперник Реал Мадрид. Мигел Индурайн в обиколката на Паис Васко. Дори най-малката от сестрите Малееви, Магдалена току що загубила финала на тенис турнира в Мадрид. „Марка" има само 4 цветни страници. А телефоните Нокиа все още имат размер на „Смит и Уесън" от филм на Клинт Истууд. /Снимки-галерия/

Точно 14 години по-късно Албасете отдавна е забравил що е то елитен футбол. Радомир Антич е безработен бивш национален треньор на Сърбия. Кико прави шеметна кариера като футболен коментатор. Милинко тренира децата на Атлетико Мадрид. Хесус Хил почива в мир. Марбея стана курорт, прославил се с най-големия скандал за строителна корупция в Европа. Нептун видя „колчонерите" с Купата на УЕФА. И плака. Раул играе в Шалке и дори Мигел Индурайн все още не може да го повярва. Маги прави мода и се притеснява за „Горичка". „Марка," освен цветен вестник, е радио, интернет портал, телевизия, спорт-кафе. Нокия продават mini смартфон. А Клийнт Истууд заяви, че застава за последен път ПРЕД камерата във филма „Гран Торино"...В България, футболистът записал най-великите моменти в историята на Атлетико Мадрид, продава новини на пишман журналисти със заглавия като следното – „Бойко Борисов с Любо Пенев, Гигов, Лечков и още звезди в спор за рогата на Стоичков»

Руфино е готов да се раздели с пазения 14 години «Марка». С вестника, посветен на историческия дубъл на неговия любим Атлетико...ако Любо го иска. Като подарък. Като спомен. Като признание. «Сега вече няма нападетели като него. Магията на Кико и непоколебимостта на Пенев правеха от играта на Атлетико, магия. Беше упорит играч. Надявам се да е и упорит човек. Желая му много късмет в живота» - завършва Руфино след като споделям, че в момента «деветката на колчонерите» тренира Литекс в България.

Проблемите на моите приятели са перманентни. Болните хора се увеличават. Безработните също. Аз пък напук на кризата, посетих фен- магазина на „Висенте Калдерон". Видях на стената Любо Пенев. Във Виго, на първия мач на Христо Стоичков като треньор на Селта /спомени, които споделям с вас тук/, открих Любо на друга стена. На стените на всички кафенета около „Балаидос". Във Валенсия имам колега журналист, който не спира да ме разпитва за „сеньор Пенев" и дума не ще да чуе за други българи минали през същия град. Никой в Испания НЕ е забравил, че българинът все още е един от 30-те футболисти с най-много голове в Примера за всички времена!

Дядо Коледа, направи магия...нека има повече Любо Пеневци по света.

(Любо, благодаря ти...)