Маркос е испанец. Фен на Христо Стоичков. Неговият любим национален отбор е българският. Казва за себе си, че е необуздан и полемичен футболист.„Нямах много приятели, дори собствените ми съотборници не ми бяха близки...може би и аз имам български корени, знам ли?" – коментира в писмо, адресирано до най-голямата българска футболна звезда. Подарява на Христо златна гривна, която получава от баща си като премия. Никога не чува „благодаря". Приближава Коледа, готови ли сте за нова истинска история?

Напоследък срещам все хора с проблеми. Приятели. Спортисти. Болни. Безработни. Взимали допинг. Паднали в Лига Европа. С психо-проблеми. Контузени. Мързеливи. С приближаването на Коледа, всички проблемни очакват чудеса. Подаръци. Приказки с щастлив край. Печалба от тотото. По-горе подписаната съвсем не търсеше нищо, когато се натъкна на следната история с главен герой Любослав Пенев. Футболист. Треньор. Човек. Знаете ли, че е най-обичаният българин в Испания?

Ако някой въобще може да бъде наречен Жозе Моуриньо при треньорите на вратари в Испания, то това е Емилио Алварес. Специалистът тренира най-талантливото вратарско трио в испанския футбол. Това на Атлетико Мадрид. Помощникът на Кике Санчес Флорес е най-изобретателният вратарски треньор в Примера. Всяка седмица стражите на „колчонерите" биват „изненадвани" от някоя не само ексцентрична, но и функционираща новост в упражненията. Де Хеа, Асенхо и Хоел са привикнали към нестандартния тип упражнения на Емилио Алварес. Как оценява работата на вратарския треньор и какви впечатления остави Атлетико Мадрид у стража на ЦСКА Кристиян Дяков?

Има истории, които променят света. Други, които ни карат да подсмърчаме тъжно. Трети са толкова щастливи, че заразяват. Нашата е просто хубава. Също като главната си героиня. И българска. Също като Вили. И поучителна. Също като работата-хоби, с която г-ца Ковачева УЧИ младите волейболисти в Испания на правилата на играта. Тя е волейболен арбитър.

Сякаш напук на ВСИЧКИ футболни успехи, Испания има само двама носители на Златната топка. Единият „осиновен" – Алфредо ди Стефано. Другият „даден за осиновяване – Луис Суарес. Аржентинец по рождение, настоящият почетен президент на Реал Мадрид от 57 години е испански гражданин. Луис е роден в Ла Коруня, израсъл в Барселона, живее в Милано и мисли по италиански от 50 години насам. И двамата са доказателство на твърдението, че никой не е пророк в собствената си земя. Както и негово изключение. За такова футболно изключение, само че българско, ми се ще да ви разкажа. Казва се Димитър Конев. Играе пред очите на Зинедин Зидан.

Храната като изкуство. Храната като животоподдържащ елемент. Храната като здраве. Храната като физическа форма. Храната като бизнес. За българската храна и нейната проекция в Европа, можем да си говорим много със Силвия Петрова. Българката, която прави възможно здравословното ежедневие на нашите сънародници в Испания. Защо избира храната за бизнес? Как балансира между хранителни елементи и семейство? Защо работата с българска стока прилича на тренировка за отслабване? Къде упражнява професията си на „организатор на играта"?

Може ли изкуствота да бъде спорт? Колко тренировки са нужни, за да нарисуваш красива жена? Фундаментални ли са упражненията при артистите както при спортистите?!Какво обединява здравословният начин на живот и изобразителното изкуство!? Скъп приятел на Витаминаспорт, артист и любител на спорта, твърди - "Да си екипиран добре е първата стъпка към победата." - Димитър Хинков. «Оротодоксалният поглед» на Албена Николова е доказателство за възможната победа. Екипирана с дъщеря, ежедневно тренираща имигрантка, редовно упражняваща се художничка, българката АЛБЕНА показва за първи път своите творби пред испанска публика.

Пегуформ (El Peguform) е отбор с опит в Първа Национална лига по хандбал в Испания (Primera Nacional). Бе позабравил обаче вкуса на победата. Не знаеше и какъв борчески дух може да крие един единствен българин. Мирослав Владков е новото попъление в тима от Понтеведра, който започна доста колебливо новия сезон. След идването на българския национал обаче „нещата тръгнаха в правилната посока" – твърдят журналистите от в-к „Фарът на Виго".

Познавам Данчо от 32 години. В последните 15 обаче ми избяга от погледа. Избяга и от родната Стралджа. Роден за футбола ( виж снимката – паднал тас, къси крака) преди малко повече от 38 години, Йордан Толев последователно преминава през кварталното отборче на „Кабата" (селската мера, на която се пасат говедата), ФК „Стралджа", Спортното училище в Сливен, спортната рота...проби в някои от водещите български отбори, докато от „Славия" не орязват мечтите му да играе футбол на роден терен. Един от „високопоставените бели" иска от баща му себестойността на цистерна с гориво, за да може сина да получи титулярно място. А оттам и лелеяният трасфер в чужбина. Разочарован от „непоправимото" състояние на бг-клубовете, Йордан (както и мнозина от нас) тръгва на гурбет. Сам.