Екатерина Димитрова е "френското" момиче на българския национален отбор по баскетбол. Вече има предложение да остане още един сезон в Шарлевил Мезиер, което само по себе си говори за качествата й на професионалист. 50 евро струва ВИП билет за елитен женски мач във Франция и включва вечеря с баскетболистките след двубоя. Представянето на нейния тим е в стил НБА. Треньор по физическа подготовка работи 3 пъти в седмицата с момичетата. Контролът на килограмите включва теглене всеки понеделник. Катето е убедена, че "няма нищо по-достойно за един спортист от това да слуша химна на своята държава пред препълнена зала в България", какво още ни споделя г-ца Димитрова?

Българите в чужбина сме особено племе. В родината обикновено ни смятат за „предатели", които работят за бъдещето на чужда държава. В приемната ни родина, пък никога не признават, че имат нужда от нас. По скоро сме „вечните натрапници", заели мястото на някой кадърен местен. Без да се оплакваме обаче НИЕ, работещите извън България, сме убедени,че го правим за наше и на родното ни място добро. Натрупаният опит, сравненията, новата култура, пречките, недостатъците, ако щете и храната, правят по-богат нашия мироглед. Именно с това си богатство, един ден ще се върнем в България...за да я направим заедно по-добро място за живеене. За баскетбола, националния отбор, испанската първа женска лига и това колко й липва ароматът на природа, днес пред вас, играещата в „Сойер Бон Диа" Стефка Митева.

В любовта и във войната, казват...всички средства са позволени. Никога не съм давала кредит на темата, докато не установих, че изпитвам сериозни любовни чуства, провокиращи у мен войствено настроение...чак да не повярваш! Оказва се съм влюбена в един спорт, който малко по малко приема формата на „бял слон" – животно, символизиращо късмет, застрашено от изчезване. Женският баскетбол в последните години няма много късмет...горкичкият! Средства обаче има. Не са финансови, не бързайте...става въпрос за качествен човешки материал. Правилно насочени средствата могат да акумулират други средства... Готови ли сте за поредната порция баскетболна креативност!?

Повиквателна за националния отбор се получава с добра физическа форма, твърди в екслузивно интервю за Витаминаспорт, националният селекционер на жените Хосе Мария Бусета. Предстои лагер-сбор за националките, веднага след турнира за Купата на България, който испанският треньор ще гледа на живо. Жаклин Златанова е пример за професионалист в баскетбола, а Радмила Нешева и Таня Чиров ще получат възможност да се борят за място в държавния тим. Даниела Петева и Стефка Митева прогресират с гигантски стъпки, но за успеха на колектива е нужен целият отбор. Колкото по-рано всяко от момичета осъзнае своята роля и работи здраво за индивидуалното си израстване, толкова по-рано ще видим българския баскетбол отново на картата на Европа.

Знаете ли колко струва туристическа обиколка с професионален гид из Мадрид? За да направим калкулацията добре, ще спомена, че екскурзоводът е млад, красив, начетен, строен, известен. Живее едва от няколко месеца в испанската столица, но изглежда така сякаш пребивава цял живот сред емоционалните местни. Поддържа физическата си форма двуразово и ежедневно. Тренира най-вече за точна стрелба, сила в защита, баланс и координация на движенията. Практикува йога. Диетата му следва каноните на Витаминаспорт за здравословно хранене, а съвсем скоро отново ще се присъедини към българския национален тим по баскетбол. А забравих да спомена, само на 24 години е! Казва се Елена Янкова. Добре дошли на нейна територия!

Светът на мажоретките с къса пола, обувчици и помпони е на път драстично да се промени. Или поне в Страната на Васките. Правителство на автономната испанска област е изпратило писмо до локалните баскетболни клубове, които играят в АСВ. В него се казва, че тоталното господство на момиче, танцуващи на полувремето „не е адекватно". В писмото се излага аргумента, че шоуто на мажоретките е насочено само към един тип зрител – мъжът в баскетболната зала.

Амая Валдеморо /Алкобендас, Мадрид, 1976/, най-добрата испанска баскетболискта за всички времена. Лидер. С изключителни баскетболни качества. Разхожда своите 182 сантиметра с елегантност на котка. Обожава да пазарува. Големият й проблем са обувките. Носи 43 номер. „За моя крак се продават само лодки". Токчетата въобще не ги споменава. Пази бронзовия медал от Световното в чантата си. „Прилича на шоколодаво блокче". Говори каквото мисли и мисли, това, което говори. „Ако бях мъж, до сега да съм се напълнила с пари"

В последно време водя „психологическа война от дистанция" с баща ми. Освен болежките в кръстта, моят татко страда от учестен пулс и нестабилно кръвно налягане. Опитвам се да му обясна, че килцата му в повече са причина за неразположенията, като не бива да забравя и навъртените 60 и малко отгоре лета. На съвета ми да се движи повече, да кара колело вместо мотопеда, да яде по-малко бял хляб и „тежко" месо (свинско,телешко, салами, наденици), той отговаря „ Лесно ти е от амвона на твоите 33 години да ме съветваш така". И може би е прав! Но това, в което аз съм права е, че за физическите упражнения няма пол и възраст. Те са здравословни винаги.

Златната епоха на испанския спорт е преди всички златна епоха за ЖЕНСКИЯ спорт. Ако мъжете, тръгвайки от малкото, стигнаха до световно признание, то дамите започнаха от нищото. Тяхното постижение далеч надхвърля мечтите на цели поколения испански жени. По време на диктатурата на Франко, малкият импулс, който се дава на физическите упражнения е насочен само и основно към мъжете в държавата. Дъщерите, майките и съпругите не само, че не могат да упражняват каквато и да била физическа дейност. Но подобна им бива забранявана! И всичко това само преди 30 години.