Средното училище е било тотално откъсното от света на „здрав дух в здраво тяло", с който сме закърмени българчетата. С навлизането на про-американските навици обаче, и слава богу, че не са се ограничили само с храната, испанците стават все по-активни в търсенето на физически забавления. В последните 20 години интересът към спорт в личното време нараства прогресивно. А с увеличаването на покупвателната способност и стандартът на живот на средния испанец, персоналните тренировки не само се превърнаха в задължителен за добрата форма, атрибут. Те са мода.
Но не заради това реших да се посветя на тази професия. Първият ми сблъсък с испанската физическа реалност бе веднага след пристигането ми в Мадрид. Не спирах да щракам с фотоапарата, мило подарен ни от колегите-журналисти като сватбен подарък. Нормално ще кажат някои – като всеки турист. Ненормално, добавям, защото тогава снимах...дебели задници. Преследваха ме от всякъде. Жени, девойки, млади, стари...като че ли всички големи и дебели задни части бяха решили в един ден да се разхождат по „Кастеяна" или „Пласа Майор". В този период се появи и първият ни семеен анекдот. Возейки се като торба с картофи в колата (все още имам страх да шофирам из лудия мадридски трафик), казвах на мъжа ми – „Пеп, погледни в съседната кола – какво симпатично и добре поддържано момиче? А Петър многозначително отговаряше – „Изчакай я да слезне и тогава ще говорим пак!". И имаше право. В 85% от случаите бе добре гримирана, добре облечена, добре накичена...но с ужасно зле поддържано тяло. И не е въпрос само на гени. Просто голяма част от испанките и техните половинки разбира се, нямат навика да спортуват.
Като чужденка и доста любопитен човек, имах време да наблюдавам в продължение на 3 години начина на живот и навиците на местните. Затлъстяването и обездвижването са се превърнали в епидемия за Испания, която заема първото място по тези показатели в Европа. Данните са взети от доклад на Световната здравна организация. Статистиката сочи, че 26,3% от поколението между 2 и 24 години страда от затлъстяване, а 38% от 13 годишните тийнейджъри са дебели. В България тези показатели далеч не са успокояващи, въпреки че голяма част от родителите се оплакват от липса на средства да заведат децата си в „Макдоналдс" например. 20% от младите българчета страда от затлъстяване.
При възрастните нещата следват логичния си ход.Едва трима на всеки десет испанци, спортуват редовно. А хората, които днес са между 30 и 50 годишни, са практикували физическо възпитание в училище едва веднъж седмично. Тези данни бързо ми дадоха да разбера, че с професията на персонален треньор ще мога да покривам и то добре разходите си. Изкарах курс към Спортната академия в Барселона, в който освен чисто физическите дисциплини, бяха включени такива като хранене, психология и Пилатес /или както го наричат тук – съвременната йога/. Все още нямам известни клиенти, с които да се похваля, но за сметка на това имам такива, които след тримесечен упорит труд вече започват да усещат промяната. Опитвам се да им обясня, че ние не просто правим физически упражнения. Ние променяме навици си. Мисленето си. Физиката си. И си създаваме нови. И всичко това за цял живот. Защото спортът и правилното хранене не са просто прищявка на сезона. Те са начин на живот. Макар, че това българите го знаем отдавна, нали?
