За петте години в които живея в Испания, станах пряк свидетел на бум-а който направи баскетбола на Полуострова. Историята започна през не толкова далечната 1998 година. В България. Във Варна. На Европейското за юноши, което Гасол, Наваро, Калдерон и компания спечелиха. Тогава са роди легендата за „златните юноши", които днес се наричат простичко ÑBA. След Световната титла от Япония през 2006 и Евро-купата от Полша миналата година, както и 8-те медала при подрастващите от европейски първенства, баскетболът настина е т ПРИНЦЪТ на испанските спортове.
Много от момчетата от националния тим, както и техни колеги от АСВ продължават да промоционират своя спорт чрез доста популярната форма - камповете. Ако наистина искате да видите професионализъм, креативност, новаторство и то в Европа, тогава се налага да изпратите вашето дете на камп в Испания. И цената не е толкова голяма колкото изглежда на пръв поглед. 390 евро са малко по-малко от стойността на един Плейстейшън и малко повече от цената на добър мобилен телефон. Децата, които могат да се запишат трябва да са на вързаст от 10 до 18 години. В цената на кампа /390 евро/ влиза целият престой – обучение, храна, спане. Това, което НЕ се включва е цената на самолетен или автобусен билет т.е. транспортът от България до Ла Нусия. Желаещите се да запишат, могат да попълнят формуляра, който е на разположение в интернет страницата:
http://www.campusvidimiri.com/
Може ли лятната ви мечта да се превърне в реалност?Или по-скоро – лятната мечта на детето ви? Испанците имат добри състезатели. Много спонсори. Лидери са в международния баскетбол. И именно заради това, е хубаво да се учим от техния опит. Ако убединим усилията си и гледаме в една и съща посока, един ден България отново ще върне на мястото си върху европейската баскетболна карта. И винаги се започва от младите.
Искате ли да направите това усилие? Притежават ли вашите деца достатъчно амбиция? Или предпочитате да се примирите без дори да сте го опитали. Да се оплакваме всички можем. Това, което отдавна не правим, е да приемем предизвикателството. Аз го приех. И ще работя като треньор по физическата подготовка на камп „Видимири". Доброволно. Без заплащане. Само заради възможността да „крада" от онези, които превърнаха любимия ми спорт в модел. За здраве. За тренировки. За хоби. За забавление. За бизнес. За национална гордост. Елате с мен!