В победите и в пораженията, в успехите и неуспехите на даден отбор, отговорността е на треньора или е на играчите? Това е фундаментален въпрос, който се налага да си поставим всички ние, които работим в сферата на футбола за подрастващи, този на аматьорите и като цяло в колективните спортове. Може би можем да се съгласим на процентите: някои смятат, че основната тежест на отговорността при поражение или победа е преди всичко на треньора, като ръководител на екипа. Други мислят, че футболистите, в крайна сметка, са тези, които играят, така че максималната отговорност, независимо дали печели или губи отбора, е тяхна. Във всички случаи обаче, и вярвам че ще се съгласите с мен, най-доброто разрешение е в споделената отговорност между играчи и треньор (в големите отбори също ще имат своя дял от отговорността и другите членове на техническия, медицинския и други щабове).
От тази гледна точка, особено когато отборът не се представя според очакванията или желанията, първото нещо, което трябва да се търси е отговор на въпросът: дали очакванията са прекомерни? Дали всеки си върши съвестно работата? Дали е едно по-реалистично планиране на целите в бъдеще, няма да помогне за преодоляване на настоящите проблеми? Кой трябва вземе решение и да обави публично проблема, ако отборът се надценява и трябва да бъде върнат на земята? Логиката изисква това да се прави съвместно между треньор и играчите. Този дебат е достатъчно важен, дори да се пожертва някоя и друга тренировка за обучение, а не да се напуска терена преди да е постигнато споразумение: налага се да се запазят първоначалните очаквания или да се сменят с по-скромни такива.
Следващата стъпка ще бъдат физически, технически, тактически, психологически промени, чиято цел е подобряване и оптимизиране на работата. Но кой се нуждае от подобряване на аспектите на играта и кой трябва да направи тези препоръки? В този живот всичко е относително. Трябва да се подобри от играчите по искане на треньора? Трябва да се подобри метода на работа на треньора по искане на кого? Това, което всеки търси е напредък в живота, подобряване на условията в които живее и тренира, нали? Трябва да се стремим да внесем тази логика и в работата с подрастващи футболисти. Последователността по тези въпроси е изключително важен момент в работата с екип.
Споделената отговорност в екипните спортове е особено важна за развитието на спортистите. В детско-юношеския футбол , независимо от категорията, в която играе даден отбор, е важно да не се допуска играчите да се събират САМИ и да решават тези проблеми, които те смятат, че трябва да се променят. От изключителна важност е и треньорът да участва в тези срещи. Обикновено капитаните на отбора излагат пред треньора доводите на целия екип, а наставникът извършва оценка .
Следващата стъпка е да се срещнат отново с капитаните и да се опитат да постигнат споразумение. От своя страна капитаните трябва да информират останалите играчи. Последното заседание трябва да бъде проведено между всички заедно, с ангажимент от страна на всички футболисти, които би трябвало да постигнат споразумение и взаимно уважение на различните мнения, които ще се появявт по време на дебатирането. Фактът, че играчите се срещат, така че всеки може да се говори поотделно, без страх и свободно е голяма крачка към постигане на споделена отговорност, което от своя сплотява колектива и се отразява положително както върху играта на отбора, така и върху неговите резултати на терена.
За да се свържете с нашия спортен педагог (съмнения, въпроси, съвети), можете да ни пишете на адрес: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. или използвайте формата за контакт страница - натиснете тук