В моята работа на персонален треньор често срещам познати на улицата, чиито първи въпрос, дори преди "добър ден" е..."Ели, виж тези паласки около корема, как мога да ги сваля за 7 дни?" или "Ели, контузих се тичайки, не тренирам от 3 месеца, какво да направя, за да си върна формата?". В такива моменти се сещам за един много близък приятел, лекар и човек със страхотно чувство за хумор. Него честичко го "пипват на улицата" съседките в чаровна възраст, за да им предпише хапче за газове в стомаха...например. На което той още по-чаровно отговаря - "Добре госпожа, ама преди да предпиша, съблечете се да ви прегледам!" Във формата за контакти на Витаминаспорт, получихме писмо със следния въпрос - "Кой е най-добрият момент за тренировки на техниката за бягане?" Ще опитам да помогна на Ники без да го "събличам"

Кристиян Дяков отново показа завидни футболни качества пред скаутите на един от най-добрите отбори в Испания - Атлетико Мадрид. Вратарят на юношите старша-възраст на ЦСКА не бе единственият българин, който участва в пробите на "колчонерите". Боян Хаджииванов от Етър 1924, Добромир Карагачлиев от Пловдив и Емил Тодоров от Велико Търново също показаха своите възможности на футболния изпит, проведен на базата на Атлетико в мадридския квартал Махадаонда. Резултати от пробите ще станат известни в средата на месец май, но от видяното на тренировъчното игрище на "колчонерите" е почти сигурно, че догодина ще има НОВ българин в отбора на Любослав Пенев и Мартин Петров.

Последното ми "гостуване" в родното място бе преди повече от година. Само мисълта за величествените "Сини камъни" все още ме кара да настръхвам. Гледката, както винаги, обаче надмина и то с много, въображението. Не бях си ходила в Сливен повече от 4 години. Време, достатъчно "главната улица" да се превърне в единствената улица, подходяща за разходки. Останалите бяха потънали в разкопки. Киното вече не бе кино. А магазин "Младост" не само, че бе загубил всичко, присъщо на младостта, но и отдавна бе спрял да бъде магазин за спортни стоки . Да де, знам че е нормално "светът и Сливен заедно с него" да се променят! Добрата новина обаче, бе че и стадион "Хаджи Димитър" се бе променил...и ТО положително.

Не знам колко от вас са гледали великолепния филм на Рон Хауърд - "Cinderella man", който на български е преведен "Късметлията"? Аз се влюбих. Не, не в актьора Ръсел Кроу, а в историята, която интерпретира с голям талант. Истинска и много емоционална. Филмът разказва реалния живот на американския професионален боксьор Джеймс Брадок, който след като губи цялото си състояние в голямата депресия през 1929 година, влиза в ада на оцеляващите по онова време американци. Отнемат му лиценза и му забраняват да се боксира. Налага се да храни жена и 3 деца. В този преломен момент "пепеляшко" разбира защо всъщност се боксира - "за мляко", казва той самият пред журналисти, имайки предвид храната за семейството си. Връща се на ринга триумфално, въпреки напредналата възраст. Историята на Красимир Петров от Плевен много напомня тази на Джеймс Брадок. Бившият национален състезател по карате се възражда от собствената си пепел. Живее и работи в Мадрид и твърдо е решен да триумфира не само на доджото, но и на бизнес терена.

Къде се крие тайната на „Сантяго Бернабеу"? Начинът, по който изглежда теренът е повече от удивителен за голяма част от зрителите. Както тези на трибуните, така и пред телевизионните екрани твърдят, че терминът "зелен килим" като, че ли е създаден за игрището на Реал Мадрид. Нито снегът през зимата, нито дъждът който се изсипва върху испанската столица през последните няколко седмици, повреждат тревата. "Бернабеу" притежава най-модерната система за отопление в света. Парно под тревата повишава температурата с 5 градуса. Дренажът е най-важен при минусови температури. Стадионът на Реал взима с отличен тревната проба.

Христина Иванова е баскетболистка със свои собствени мерки. 186 сантиметра, 22 години, националка и състезателка на Ирландесас Билбао, отбор от Втора испанска лига. Смята, че най-важното в живота на професионалния спортист е да не изневерява на себе си. Храни се в стола на баскетболния клуб и "умира" за съвършената мусака на мама. Свободното си време в Билбао посвещава на треньорска кариера...не, не е решила да променя професията. Просто в Ирландесас има традиция баскетболистките да тренират децата от школата. Приемственост...разковничето на успеха не само на баскетболния терен, не мислите ли!?

Преди Барса тотално да „стъпче" скромния тим на Алмерия, който достигна полуфинал за Купата на Краля в Испания за първи път в своята история, ми се ще да погледнем по-надалеч от чисто футболните резултати. Президентът на клуба Алфонсо Гарсия опитва да извади детско-юношеската школа от години на забрава. Първите резултати се видяха именно през настоящия сезон, когато на стадион „Хуегос Медитеранеос" се изиграха качествени двубои, които ще се помнят дълго време. Пет скаути работят за клуба из цяла Южна Испания. Още за фабриката за млади таланти на Алмерия...

Повиквателна за националния отбор се получава с добра физическа форма, твърди в екслузивно интервю за Витаминаспорт, националният селекционер на жените Хосе Мария Бусета. Предстои лагер-сбор за националките, веднага след турнира за Купата на България, който испанският треньор ще гледа на живо. Жаклин Златанова е пример за професионалист в баскетбола, а Радмила Нешева и Таня Чиров ще получат възможност да се борят за място в държавния тим. Даниела Петева и Стефка Митева прогресират с гигантски стъпки, но за успеха на колектива е нужен целият отбор. Колкото по-рано всяко от момичета осъзнае своята роля и работи здраво за индивидуалното си израстване, толкова по-рано ще видим българския баскетбол отново на картата на Европа.

Не познавам бивши и настоящи деца, които да не харесват развлекателните игри. Палавниците, които в същността си, са активни спортисти, често имат нужда да разчовъркат и мозъчните си клетки. Възрастните непослушковци използват същата схема, но в малко по-комерсиалния й вариянт. Хората от чаровната възраст, пък рядко отказват покана за нещо забавно и различно от пенсионното им ежедневие. От всички до тук изписани аргументи, личи че е време за ГАТАНКА...Що е то?

Мирела е от поколението „елате ни вижте". Онези български деца, които по политически, социални, семейни, брутални, инфраструктурни, училищни, национални, икономически, необясними...причини напускат България. И по необясними за мен причини, продължават да се чустват българи...преди всичко. Спортисти, музиканти, актьори, професионалисти, все талантливи деца. „Каквото и да се случва, където и да живея, аз искам преди всичко да играя за България, по-ми е хубаво" – чистосърдечно споделя 15 годишната волейболистка Мирела Пенчева от „висотата" на нейните 172 сантиметра. Родена габровка, типична мадричанка...време е за поредната истинска история! Следвайте ме...